Stay Signed In
Do you want to access your site more quickly on this computer? Check this box, and your username and password will be remembered for two weeks. Click logout to turn this off.
Stay Safe
Do not check this box if you are using a public computer. You don't want anyone seeing your personal info or messing with your site.
Do you want to access your site more quickly on this computer? Check this box, and your username and password will be remembered for two weeks. Click logout to turn this off.
Stay Safe
Do not check this box if you are using a public computer. You don't want anyone seeing your personal info or messing with your site.
663 hits
My Pages
Did you know?
|
v
|
v
няколко интересни факти за шиба:
-В Япония има повече кучета Шиба Ину,от колкото коя да е друга порода
-С черно носле,малки стърчащи ошички и навита опашка,Шиба идва на света знаейки че е по-висше създание.Дали с невероятна самоовереност и безстрашие,дали с сладкия си поглед или с кротката си възвишеност,Шиба е крал
-Ако Шиба можеше да казва 1 дума,най-вероятно тя щеше да е ''мой'': това е ''моята'' храна,''моята'' вода ,''моите'' играчки,''моето'' канапе,''моята'' кола,''моят'' стопанин, ''моят'' свят
-Да не се измъква от каишката не е толкова естествено за Шиба колкото послушанието вкъщи.Стоенето вързан включва нещо което те много мразят-ограничението.Някои кучета цял живот немогат да свикнат с нашийниците и поводите.Изразяват го под формата на така нареченото ''Shiba Shake''-извъртат глава в страни сякаш има нещо в ухото им,после спират и започват да се мятат.Интересно е как този ''учен проблем'' изчезва в мига в който каишката е свалена и се появява отново когато кучето е близо до изложбения ринг
-В Япония има повече кучета Шиба Ину,от колкото коя да е друга порода
-С черно носле,малки стърчащи ошички и навита опашка,Шиба идва на света знаейки че е по-висше създание.Дали с невероятна самоовереност и безстрашие,дали с сладкия си поглед или с кротката си възвишеност,Шиба е крал
-Ако Шиба можеше да казва 1 дума,най-вероятно тя щеше да е ''мой'': това е ''моята'' храна,''моята'' вода ,''моите'' играчки,''моето'' канапе,''моята'' кола,''моят'' стопанин, ''моят'' свят
-Да не се измъква от каишката не е толкова естествено за Шиба колкото послушанието вкъщи.Стоенето вързан включва нещо което те много мразят-ограничението.Някои кучета цял живот немогат да свикнат с нашийниците и поводите.Изразяват го под формата на така нареченото ''Shiba Shake''-извъртат глава в страни сякаш има нещо в ухото им,после спират и започват да се мятат.Интересно е как този ''учен проблем'' изчезва в мига в който каишката е свалена и се появява отново когато кучето е близо до изложбения ринг
Ние всички имаме любими истории за кучета, които разказват за тяхната лоялност и вярност към стопаните им. Може би най-старата и известна история за акита е тази за вярното куче Hachi-Ko. Тази история е известна по цял свят и дори се е появила в някои японски учебници.
Стопанинът на Хачико се казвал д - р Ейсабуро Йено, професор в Токийския университет. Всяка сутрин кучето съпровождало стопанина си до спирката на влака и го посрещало в 15 ч. следобед на платформата на спирка Shibuya. на 21 май 1925 г. докторът се качил на влака, както обикновено, но не се върнал. Той получил инфаркт и починал в университета. Верният Хачико обаче продължил да се връща на спирката всяко сутрин и всяка вечер чакал своя господар. Целият град Токио се стекъл да види Хачико, хората му носили храна и се грижили за него. Вечерта на 7 март 1935 г намерили Хачико мъртъв на същото място, където толкова много чакал завръщането на своя господар.
Сега на това място има бронзова склуптура на Хачико и до днес това е любимото място на влюбени двойки, любители на кучета и туристи. Хачико станал легенда със своята вярност към човека, когото обичал.
Стопанинът на Хачико се казвал д - р Ейсабуро Йено, професор в Токийския университет. Всяка сутрин кучето съпровождало стопанина си до спирката на влака и го посрещало в 15 ч. следобед на платформата на спирка Shibuya. на 21 май 1925 г. докторът се качил на влака, както обикновено, но не се върнал. Той получил инфаркт и починал в университета. Верният Хачико обаче продължил да се връща на спирката всяко сутрин и всяка вечер чакал своя господар. Целият град Токио се стекъл да види Хачико, хората му носили храна и се грижили за него. Вечерта на 7 март 1935 г намерили Хачико мъртъв на същото място, където толкова много чакал завръщането на своя господар.
Сега на това място има бронзова склуптура на Хачико и до днес това е любимото място на влюбени двойки, любители на кучета и туристи. Хачико станал легенда със своята вярност към човека, когото обичал.
Legend of Hachi-Ko
<-
<-
